ЗАКА̀НВАМ СЕ1, -аш се, несв.; закàня се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Разг. Имам намерение да извърша нещо; каня се, заричам се. Той се заканваше вече в себе си да изчете отново всички броеве от началото на годината до последния. Ст. Дичев, ЗС II, 347. Закани се Мица да преде. / Едно вретенце изпрела. Нар. пес., СбВСтТ, 1021. Откога съм се заканила да ти дойда на гости.
ЗАКА̀НВАМ СЕ2, -аш се, несв.; закàня се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Отправям закана към някого; заплашвам. Той вика, псува, гърмя с револвера във въздуха и се заканва страшно на някого. Елин Пелин, Съч. III, 147. – Ако се заканваш на турците, послушай ме – не им прави нищо. Селото ще изгорят. К. Петканов, Х, 115. Едни дори се заканваха да подпалят къщата. П. Михайлов, ПЗ, 14-15. Когато си заминавал от Търново, той трябвало да промени в последния момент обявения вече път, защото турците открито се заканвали, че ще го убият. Зл. Чолакова, БК, 127. – Кметът се заканил в кръчмата. „Ще го хвана, рекъл, аз него.“ Н. Каралиева, ЯЧ, 13.